Публикации

Какво прави един BESS проект банкируем в Югоизточна Европа през 2026 г.

Батерията работи. Въпросът е дали проектът може да понесе дълг.

Elevat Solar Consulting · октомври 2026 · 8 мин. четене

Пазарът на BESS в Югоизточна Европа излезе от фазата, в която инсталираните мегавати бяха основното заглавие. Технологията е зряла, проектите се множат, а капацитетът расте бързо. Следващият въпрос е по-труден. Кои от тези проекти могат да бъдат финансирани с разумно ниво на дълг и да останат устойчиви, когато приходите, договорите и техническите допускания бъдат поставени под стрес?

Именно тук започва банкируемостта.

Към средата на 2024 г. в България е имало около 200 MWh инсталирани батерии. Към май 2026 г. ЕСО отчита 3 432 MW мощност на системите за съхранение (Emerging Europe, 10.08.2026 г.). Ember дава 8,6 GWh инсталиран капацитет към май 2026 г. (Ember, 12.08.2026 г.). Aurora Energy Research посочва 1,28 GW батерийна мощност към 2030 г. в Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (TaiyangNews, 13.05.2026 г.). Според оценката на Европейската комисия окончателният план не съдържа цели за съхранение (SWD(2025) 140). Реалното развитие на пазара вече изпреварва тази стойност.

По данни на Ember батериите, добавени през 2025 г., теоретично са достатъчни да преместят към часовете без слънце 77% от новото дневно соларно производство в България. Това е най-високият дял сред анализираните пазари, пред Чили с 76% и Австралия с 60%. Числото е теоретичен максимум и не отразява реално постигнато ежедневно преместване на енергия. И все пак показва мащаба на промяната.

В петото издание на класацията на Aurora Energy Research за привлекателност на европейските пазари за батерии (23.02.2026 г.) България и Румъния са сред първите десет от 28 разглеждани държави. Склонен съм да мисля, че безвъзмездните средства, европейските фондове за възстановяване и проведените процедури за подкрепа са ускорили пазар, който преди няколко години практически не съществуваше.

Но построяването на батерия и финансирането на батерия са две различни задачи.

Какво означава банкируемост

Банкируемостта е способността на проекта да генерира достатъчно предвидим паричен поток през срока на кредита, така че да обслужва дълга с необходимия резерв и когато част от допусканията се окажат по-лоши от очакваното.

Проект с първокласно оборудване, силен EPC изпълнител и добра площадка може да не стигне до финансово приключване, ако структурата на приходите не убеди кредитора.

И обратното. Сравнително обикновен проект със стабилен договорен приход, разумен риск при изпълнението и защитени технически параметри може да бъде значително по-финансируем.

Затова бих започнал оценката на BESS от риска.

Структурата на приходите

Един BESS актив може да комбинира няколко източника на приход.

Енергиен арбитраж. Батерията се зарежда при ниски цени и продава при по-високи. В България и Румъния типичният дневен профил е свързан с евтини соларни часове около обяд и по-високи вечерни цени.

Спомагателни услуги. Регулирането на честотата, балансирането и резервите могат да носят високи приходи, особено в ранните фази на пазара. Но тези пазари са ограничени по размер и с навлизането на повече батерии приходите в тях би трябвало да се нормализират.

Плащания за капацитет. Там, където има механизми за капацитет, BESS може да получава възнаграждение за наличност. Такива механизми има например в Италия, Полша и Белгия. Италия има и отделния механизъм MACSE за дългосрочен капацитет за съхранение. На първия му търг, проведен от Terna на 30.09.2025 г., са възложени 10 GWh с доставка от 2028 г.

Комбиниране на пазари. Мисля, че стойността все по-често идва от оптимизация между пазара „ден напред“, пазара в рамките на деня, спомагателните услуги и другите достъпни пазари.

European BESS Index показва колко голяма може да бъде разликата в приходите между отделните европейски пазари. Според индекса професионалната оптимизация на офертите на пазара (bidding) дава с 30-50% по-добър резултат от проста стратегия (актуализация от 29.03.2026 г.).

Тези стойности не могат да се пренасят механично към България и Румъния. Според мен те показват, че стойността на BESS вече зависи толкова от стратегията за търговия и оптимизация, колкото от самото оборудване.

Основният конфликт: кредиторът иска предвидимост, BESS продава волатилност

Това е централното напрежение при финансирането на батерии.

Кредиторът предпочита договорен и предвидим паричен поток. Повечето приходи от BESS обаче са пазарни (merchant). Зависят от борсови цени и пазари, които никой не може да гарантира за десет години напред.

Изцяло пазарният проект носи най-висок риск. Той може да предложи висока доходност на собствения капитал, но позволява по-малко и по-скъп дълг.

Затова пазарът разви договорни структури, които превръщат част от тази волатилност в по-предвидим паричен поток.

Толинг договор (tolling agreement). Кредитоспособен контрагент плаща фиксирана или договорно структурирана такса за правото да управлява батерията и да реализира пазарните ѝ приходи. Таксата заменя пазарния риск с кредитен риск на контрагента. Собственикът остава с риска за наличността и показателите по договора. Мисля, че за кредитора дългосрочният толинг договор с надежден контрагент е сред най-силните инструменти за превръщане на пазарния приход в предвидим паричен поток.

Гарантиран минимален приход (revenue floor). Оптимизатор или търговец гарантира минимален приход, докато собственикът запазва част от прихода над договореното ниво. Структурата дава по-малка защита от пълния толинг, но оставя по-голям потенциал за допълнителна доходност.

Изцяло пазарен модел. Собственикът поема целия пазарен риск и целия допълнителен приход. Това е най-чистият търговски модел и най-трудният за финансиране с дълг.

Доколкото виждам, в Югоизточна Европа дългосрочните толинг договори и гарантираните минимуми все още са по-слабо развити, отколкото във Великобритания или Германия. Затова качеството на останалите елементи на проекта става още по-важно.

Публичното финансиране може да промени риска

Мисля, че в региона публичното съфинансиране често е факторът, който прави иначе граничен проект приемлив за частния капитал.

Безвъзмездните средства намаляват размера на капитала, изложен на пазарен риск. Те идват с условия, като срокове и задължения за собственост и експлоатация, които кредиторът проверява. Гаранциите и инструментите на ЕИБ, ЕБВР, InvestEU или националните схеми могат да подобрят кредитния профил на проекта и да намалят изискванията към пазарните приходи.

Затова всяка сериозна оценка на банкируемостта би трябвало да включва картата на достъпните публични инструменти, заедно с пазара и техническия модел.

Два еднакви BESS проекта могат да имат коренно различна банкируемост, ако единият има подкрепа, която намалява първоначалния капиталов риск.

Канибализацията: рискът, който простият модел пропуска

Мисля, че един от най-опасните начини да се надцени BESS е историческият ценови спред да се пренесе напред без промяна.

По данни на Capalo AI (07.08.2026 г.) средната цена между 08:00 и 20:00 ч. в България е била с 5,56 EUR/MWh под средната дневна през 2024 г., с 11,63 EUR/MWh през 2025 г. и с 23,45 EUR/MWh за януари-юли 2026 г.

Часовете с отрицателни цени са 11 през 2023 г., 55 през 2024 г., 170 през 2025 г. и 166 само за януари-юли 2026 г.

В същото време средният дневен спред между най-високата и най-ниската часова цена е:

• 126 EUR/MWh през 2023 г.;
• 183 EUR/MWh през 2024 г.;
• 165 EUR/MWh през 2025 г.;
• 149 EUR/MWh за януари-юли 2026 г.

Това не доказва, че батериите сами причиняват свиването. Върху спреда влияят газът, междусистемните потоци, хидрологията, потреблението, времето, новите ВЕИ мощности и пазарното свързване.

Но мисля, че с нарастването на BESS арбитражът сам свива възможността, от която печели. Зареждането вдига цената в евтините часове, а разреждането увеличава предлагането в скъпите.

Затова модел за проект, който започва работа през 2027 или 2028 г., не би трябвало да приема, че спредовете от 2024 или 2025 г. ще се запазят.

Банкируемият модел би трябвало да има поне базов, неблагоприятен и силно неблагоприятен сценарий за спредовете, приходите от спомагателни услуги и натоварването на батерията.

Техническата банкируемост

Финансовият модел е само половината от въпроса. Другата половина е дали активът физически ще произведе приходите, които моделът предполага.

Оборудване. Производителят би трябвало да има реална история, финансова устойчивост, необходимите сертификати и сервизен капацитет в региона. Списъкът Tier 1 на BloombergNEF измерва приемането на производителя от индустрията. След промяната в методологията от 15.08.2026 г. той изисква и производителят да е доставял за проекти, финансирани с дълг без регрес от поне две търговски банки. BloombergNEF посочва, че класификацията не измерва качеството на продукта, и тя не замества техническата проверка (due diligence).

Деградация и гаранции. Капацитетът на батерията намалява с времето. Моделът би трябвало да следва гарантираната остатъчна енергия, ограниченията за пропусната енергия (throughput), броя цикли, дълбочината на разреждане, ефективността на пълния цикъл (round-trip efficiency) и стратегията за допълване на капацитета (augmentation). Кредиторът финансира способността на системата да генерира приходи през целия срок на кредита. Капацитетът в първия ден е само началната точка.

EPC и изпълнение. Закъснението на датата на въвеждане в експлоатация (COD) отлага приходите, докато част от разходите и задълженията вече текат. Банкируемият EPC договор би трябвало ясно да разпредели риска за срока, гарантираните показатели, неустойките (liquidated damages), гаранциите и отговорността между доставчика на батерията, системата за преобразуване на мощността (PCS), системата за управление на енергията (EMS) и останалата система.

Поддръжка и наличност. Гарантираната наличност, времето за реакция, резервните части и сервизът имат пряка стойност за кредитора. Батерия, която е извън пазара точно в скъпите часове, може да загуби непропорционално голяма част от годишния си приход.

Застраховане. Рискът от пожар и топлинно разбягване (thermal runaway), щетите при транспорт и загубите при въвеждане в експлоатация влияят все повече върху условията на застрахователите. Застрахователната концепция би трябвало да е готова преди финансовото приключване.

Присъединяване. Точката на присъединяване, ограниченията за отдаване и за потребление от мрежата, рискът от ограничаване на мощността (curtailment) и срокът за реално включване са фундаментални. Мястото на проекта в опашката за присъединяване може да има стойност. Може и да е причината проектът да остане нефинансируем.

Как гледа кредиторът

След цялата техническа и договорна работа накрая идват няколко прости числа.

Може ли паричният поток да поддържа необходимия коефициент на покритие на дълга (DSCR)?

Какъв размер дълг може реално да носи проектът?

Как изглеждат коефициентът на покритие за срока на кредита (LLCR) и обслужването на дълга при неблагоприятен сценарий?

Колко от приходите са договорени и колко остават пазарни?

Какво става при една слаба година, при по-бърза деградация или при шестмесечно забавяне на присъединяването?

Според мен в тези въпроси е разликата между финансов модел и финансов модел, който кредиторът би приел.

Въпросите, които бих задал преди инвестиционното решение

Преди ангажиране на капитал в BESS проект в Югоизточна Европа бих искал ясен отговор поне на следното:

Изводът

Технологията вече не е основният въпрос.

Мисля, че стойността на един BESS проект се определя от това дали приходите, договорите, оборудването, присъединяването, гаранциите и капиталовата структура работят заедно и остават устойчиви при един и същ неблагоприятен сценарий.

Пазарът излезе от фазата, в която инсталираните мегавати бяха достатъчни за заглавието.

Следващата фаза е банкируемостта.

Склонен съм да мисля, че до финансово приключване ще стигат проектите, при които рискът е структуриран още от първия ден. Най-голямата мощност и най-агресивната прогноза за приходи сами по себе си не стигат.